Рискът от само запалването им!
Все по-често литиево-йонните (Li-йонни) батерии се идентифицират като причина за пожари на депата и съоръженията за третиране на отпадъци. Тъй като много повече от тези батерии ще влязат в системата за третиране на отпадъците в бъдеще, сега е времето, в което трябва да се направи стратегия за справянето с тях.
Пожарите по време на експлоатация с тях са редки, въпреки че могат да бъдат опустошителни на борда на самолет. Литиево-йонните батерии стават опасни, когато техният жизнен цикъл приключи – по време на събирането, изхвърлянето и рециклирането им. Ако батериите са унищожени в процеса или са деформирани неблагоприятно по такъв начин, или ако им се допират положителният и отрицателният полюс, може да възникне термична реакция, което води до неконтролиран обмен на йони и отделяне на чист кислород. Този процес на самоукрепване води до пожар или експлозия, които е много трудно да се контролира чрез конвенционални средства като вода. Най-доброто решение би било да се намали подаването на въздух и да се позволи на огъня да гори по-малко или по-контролиран начин.
Днес опасността от литиево-йонни батерии става все по-голяма. Допреди няколко години литиево-йонните батерии бяха рядкост в съоръженията за управление на отпадъци или депата. Но сега все повече от тях достигат края на жизнения си цикъл и трябва да бъдат изхвърлени. Глобални цифри не съществуват, но в Германия например броят на използваните литиево-йонни батерии се е утроил между 2009 и 2017 г. – от 3300 на 10 000 тона – според Федералната агенция за околната среда на Германия. До 2025 г. изследователите очакват цифрите да се утроят отново.
В същото време в медиите непрекъснато се появяват съобщения за мобилни телефони и лаптопи, които се самозапалват и избухват. Това повишава вниманието към факта, че литиево-йонните батерии са много мощни, но същевременно те също имат своите подводни камъни. В най-лошия сценарий те се запалват. Boeing 787 им се наложи няколко пъти да се справят с проблеми, причинени от пожари от самозапалване на литиево-йонни батерии.
За да се оцени правилно мащабът на проблема, през октомври 2020 г. Работната група по рециклиране и минимизиране на отпадъците (WGRWM) е провела проучване, за да определи ефектите от този проблем в международен план и да види дали има предложения за добри практики които биха могли да бъдат приети от онези държави и региони, които са разгледали този проблем най-задълбочено. Информацията в този брифинг се основава на констатациите от отговорите, дадени в отворен въпросник, разпространен сред членовете на работните групи за рециклиране и минимизиране на отпадъците на ISWA.
Получени са общо 12 отговора, като всички, освен три, са от европейски страни; трите неевропейски отговора са от Канада, САЩ и Уругвай. Докато докладите от проучването потвърждават, че литиево-йонните батерии се възприемат като източник на пожар, малко респонденти успяват да определят количествено или мащаба на проблема, или да предоставят доказателства за инциденти, причинени от литиево-йонни батерии. Установен е един инцидент с автопарк за събиране на отпадъци в Източен Нортхамптъншир, който е изгорен поради литиево-йонни батерии. Също така има съобщения за съхранение и сортиране на батерии във Франция и Обединеното кралство, които са били унищожени от пожар.
Следователно оценката на мащаба на проблема е трудна, тъй като малко държави водят изчерпателна документация за пожарите в събирателните превозни средства или в площадките за съхранение, сортиращите инсталации и други съоръжения за управление на отпадъци.
Частично проучване на най-големите членове на Асоциацията за екологични услуги (ESA) във Великобритания, разкрива мащаба на проблемите с пожарите в съоръжения и потенциалния принос на литиево-йонните батерии към общия брой пожари. В периода от април 2019 г. до март 2020 г. са регистрирани 670 пожара, от които 145 могат да бъдат приписани директно на литиево-йонни батерии, а има още 112 инцидента, при които литиево-йонните батерии са заподозрени като причина за пожара.
Томас Нигъл и редица други австрийски изследователи са проучили резултатите от проучване на неотдавнашни пожарни инциденти в австрийските съоръжения за управление на отпадъците, но техните изследвания са разширени, за да включат сравними данни от две германски провинции, Саксония и Северен Рейн Вестфалия, и частични данни от Швеция и Великобритания. Литиево-йонните батерии обаче не са посочени в рамките на категоризацията на причините за пожари в тази статия. В заключение изследователите предполагат, че увеличаването на броя на пожарите се дължи на увеличеното присъствие на литиево-йонни батерии.
Следователно има основателни причини за подобряване на системите за грижа и контрол за ефективното изхвърляне на литиево-йонните батерии, включително опазване на ресурсите, ангажираност на гражданите за осигуряване на правилното изхвърляне на техните отпадъци и защита на общественото здраве и безопасност. Тъй като литийът е суровина, която трябва да се използва повторно от батериите и след това да се регенерира от отработени батерии, ще стане все по-важно да се опитаме да запазим тази суровина в употреба, още повече кръговата икономика става все по-изтъкната като ръководен принцип за екологични действия, възстановяването на литий ще бъде от решаващо значение. Следователно, за да се подпомогне прилагането на кръговата икономика, гражданите трябва да бъдат насърчавани да играят своята роля в отделянето на отпадъците и изпращането им за рециклиране.
Понастоящем най-належащата необходимост е да се намали рискът от пожар, произтичащ от небрежното и неподходящо събиране, обработка и обработка на литиево-йонни батерии и да се гарантира, че батериите се съхраняват и обработват внимателно. В този контекст въвеждането на по-ясни насоки както за гражданите, така и за обработващите отпадъци е от съществено значение.