Борислав Малинов е председател на УС на Българската асоциация по рециклиране.
– Г-н Малинов, защо след всичките регулации, приети в последните години, продължават да се изкупуват за скрап елементи, крадени от железопътната и всякаква друга инфраструктура?
– Крадените елементи от инфраструктурата се купуват от незаконните площадки, които са на територията на цялата страна. Тук трябва да поставим въпроса колко са тези площадки, защо ги има и защо позволяваме това да се случва. Незаконните площадки по наши данни са над 500 в цялата страна. Българската асоциация по рециклиране е подала сигнали за 16 незаконни площадки и 2 леярни до момента в последните 2 г. и за над 20 сме научили от медиите, че са намерени от полицията през 2013 г.
– Има ли някакви резултати от тези сигнали?
– Има няколко площадки, които не работят благодарение на проверките, има и такива, за които нямаме отговор на сигналите, а има и площадки, които не могат да ги хванат. Примерно
във Враца една от площадките е къща с ограда
Контролните органи опитват да влязат вътре, те не ги пускат. Вижда, че има кантар, че има някакви железа, но не могат да влязат и така си остава.
– А има ли в затвора собственици на незаконни площадки за скрап?
– Доколкото зная, 4-5 човека са осъдени, но на пробация.
– Защо не са в затвора, защото се оценява много ниско стойността на кражбата ли?
– В Наказателния кодекс пише, че наказанието е от 0 до 5 години и в повечето случаи прокурорите прекратяват обвинението поради маловажност. Това е първият казус. Вторият е, че когато се оценяват щетите от кражбите, например от железопътната инфраструктура или БДЖ, те се оценяват много ниско по цена за скрап. Ако един елемент от жп инфраструктурата струва 1000 лв., той за скрап е 1 лв. Оценяват го на 1 лв. и съответно стойността на откраднатото не е голяма.
– Споменахте, че има незаконни площадки, които са на абонамент. Към кого?
– Не искам да влизам в подробности, нека всеки сам си направи изводите.
– Как се легализира незаконен скрап? Той е купен от незаконна площадка, претопява се в незаконна леярна, а след това?
– Като сте фирма, никой няма да ви пита един слитък метал откъде го имате, за да го продавате, за това не се изисква разрешение. Разрешение ви трябва единствено когато търгувате с металните отпадъци, не и с метала. Незаконните площадки продават също така и на клиенти извън страната. Всички незаконни площадки, които са на до 100 км от границата,
Изнасят изкупеното в Гърция и в Румъния
Товарят на коли, на бусове и като минат границата, продават. Третият начин, който ползват незаконните площадки, за да продадат скрапа, е системата незаконна-законна площадка. До една площадка с разрешително има и незаконна. Краденият скрап се купува от незаконната, след това се пласира на законната, която е на същия собственик и така се узаконява. След това нататък всичко върви с редовни документи.
– Поискахте в Наказателния кодекс да има наказания за всеки, който купува скрап без разрешително. То за собственика на площадката ли трябва да е, или за приемчика?
– За този, който изкупува. Физическото лице, което предава скрап, много трудно може да бъде наказано, защото трудно се доказва той дали е краден, или не е. Но този, който купува, ако го няма, физическото лице къде ще предаде? Няма къде освен на законната площадка. Но там ще му искат документи, ще го снимат камери и скрапът може да бъде проследен от органите. Но този, който предава, няма как да го накажем, защото един го краде, а друг го предава обикновено. Представете си, гражданин носи един чугунен радиатор. Ама този радиатор краден ли е, не е ли краден, откъде да знаем.
– На дискусията в “24 часа” през миналата седмица употребихте едно словосъчетание “ромски площадки”. Колко са те?
– Може би половината от незаконните. За тях крадците на метал знаят, че събират и изкупуват. Когато имат какво да продадат, им се обаждат и по тъмно в двора влиза кола, разтоварят, теглят, разплащат се и излиза празна кола. Органите по тъмно не работят, а през деня изкупвачите не работят.
– Защо е толкова интересен за престъпления този бизнес? Колко струва килограм скрап и колко се печели?
– Черните метали са около 400 лв. за тон, или 40 ст. за кг. Медта е 8 лв. на кг, алуминият е по-скъп. Има и друго. Една голяма прослойка в България се занимава само със събирането на метални отпадъци. По наши данни около 160 000 души с това се препитават. Те нямат друг поминък, освен да събират метали, пластмаса, стъкло и хартия. И тези хора връщат много малко количества, но редовно всеки ден. Всеки ги е виждал, те дърпат едни колички, намерат нещо и го карат. С 30% спадна обемът на изкупуваните миналата година отпадъци, защото падна броят на площадките и този събирач, който е в центъра на София, като намери желязо, няма къде да го кара вече. На него най-близката му площадка вече е на “Военна рампа” или “Красно село”. Той през деня може да направи един курс дотам, а преди е правил 3-4. И сега вече не му е изгодно да предава метали, защото площадките за пластмаса и хартия останаха в центъра. Заради това на нас толкова ни спадна обемът на отпадъците, защото при нас над 50% са от физически лица. Нямаме работеща икономика, която да генерира скрап.
– Предлагате да се вземе разликата от тези 2300 площадки, които са били преди и 900-те законни, които са останали. Всичките над 1000 площадки ли са минали в сивия сектор и изкупуват краден скрап?
– Половината от тях със сигурност, защото ги знаем. Те се хванаха да работят легално пластмаса и хартия и
под пластмасата и хартията крият желязото
Затрупват го с хартия и не можеш да го намериш.
– Какво показва практиката ви? Като подадете сигнал за незаконна площадка до МОСВ и МВР, след колко време тези институции се задействат и предприемат някакви действия?
-От един до три месеца получаваме отговор от тях. Но какво наблюдаваме. Ние, преди да пуснем сигнал, че някой работи незаконно, отиваме и предаваме там скрап, за да сме сигурни. Пращаме наш агент, който предава скрап, вижда се, че те не му искат документ, и чак тогава подаваме сигнала. В повечето случаи, като идат проверяващите, се оказва, че площадката не работи. Тоест тя е предупредена, но не е от нас…
– Имате ли случаи, в които идва физическо лице с релса примерно или кабел на законна площадка, снимат го камерите, вие подавате сигнал и какво се случва след това?
– Такива сигнали отдавна не подаваме. Казваме му, че това не можем да го вземем, и го връщаме. Преди няколко години в “Младост” се връщаха много табла за асансьори, там имаше една моя площадка. И когато дойдоха крадците с алуминиевите табла, ги заключихме за радиатора, викнахме полицията, арестуваха ги и оттогава спряха тези кражби. Но не зная колко такива случаи има. В крайна сметка хората с това си изкарват хляба, купуват отпадъци и ако започнат всеки доставчик да го предават на полицията, ще останат без доставчици.
– Една нелегална площадка може ли да влезе да си продаде скрапа в “Стомана индъстри” например?
– Категорично не, трябва да пусне фактура. Заради това се прави тази схема на връзване на нелегалната с легалната площадка. Така се изсветлява скрапът с фалшиви документи и вече се пуска редовна фактура.
– Кризата в последните години как се отрази на бизнеса със скрап?
– Много фирми закъсаха сериозно. Защото чакаха да се вдига цената, седяха на купчините със скрап, а цената падаше и много фирми загубиха много.
– А какво става със старите автомобили?
– Този бизнес върви много добре. Около 340 000 стари автомобили ще бъдат рециклирани тази година. Но това е един отделен сектор от бизнеса, в който ние играем ролята на чистача. Защото има организации, които събират такси от фирмите, които пускат на пазара нови автомобили, електроника, масла, гуми, батерии, акумулатори, опаковки. И имат задължението да изкупуват отпадъците, стари коли например. Те събраните пари ги дават на нас и ние вършим всичко това. При автомобилите почти всичко се събира и се рециклира. 93% от автомобила се оползотворява, стигнахме много високо ниво. С електрониката обаче има още много да се направи. Гражданите още хвърлят старите електроуреди на боклука. Цените на екотаксите в България са много ниски. Ако едно предприятие трябва да плати лев на килограм екотакса за една печка, то плаща 30 ст. И тези стотинки не стигат да се развие система за събиране на електроника. Добре сме с гумите, много добре сме с батерийките, над 800 тона годишно се събират батерии. Акумулаторите се събират 100%. Маслата се събират 70%, но останалите, за съжаление, се горят нелегално в сервизите и хотелите. Зимата се отопляват с горели масла, които са напълно канцерогенни. Ако наблизо има комин, който бълва изгорели масла, човек до 3 г.се разболява от рак. Нашата фирма зимата събира 20 тона изгорели масла, а лятно време 40 тона. Това е голям казус, който трябва да се реши.
– Как ще коментирате казуса с грифоните от паметника на Левски и постъпката на един бизнесмен да ги изкупува, за да ги върне?
– И аз бих го направил. Иначе ще отидат в незаконните леярни. А незаконна леярна се събира в една стая.
– Как заложните къщи работят със скрап, споменахте, че и те изкупуват?
– Ами светнаха се, че в този бизнес има хляб. И започнаха да го вземат като залог. Отива крадецът и заложната къща, която не е задължена по закона за отпадъците, го оценява, дори по-ниско, отколкото един легален търговец на скрап. Ако това парче желязо струва 40 ст. на килограм, той го оценява на 30 ст. Взема го за залог и дава парите на този, който го носи. Няма никакви документи или дори да има, това е една разписка, която след изтичане на залога се къса. И след време заложната къща предава този материал на всяка законна площадка. Вече е узаконен и препран. Ако ги проверят полицаите веднага ще ги хванат, но за тях няма проверки.
– Предлагате облекчен режим за площадките за скрап, това как ще помогне срещу кражбите?
– Ще намали броя на незаконните площадки. Като ги няма тях, ще паднат и кражбите. Трябва първо с добро да изкараме бизнеса на светло, а след това тези, които останат незаконни, да ги пращаме в затвора. Огромен ефект ще има например намаляването на банковата гаранция до 5000 лв. на площадка, да се намали наказанието, което сега е 100 000 лв. и да се намалят случаите, в които се взема разрешението на площадката. Сега при суперрестриктивния режим има кражби, значи не работи.
– Стана ясно че се краде скрап и от вагоните? Какви са загубите от това и как си решавате този проблем?
– Решихме го със собствена охрана. Преди това средно 6% от всеки това по БДЖ изчезваха, т.е, ако пратя 100 тона скрап, пристигаха 94 тона. Ние обаче сложихме наша охрана на трасетата и кражбите намаляха на 3%, т.е. наполовина. Има крадци, които крадат от влаковете и с багери.
– Как действа охраната ви?
– Знаят кога минава влакът със скрап, отиват с джипове по трасето, гледат лошо и циганите не смеят да крадат.