Oчаква се 300 фирми за търговия с черни и цветни метали да отпаднат от пазара, с въвеждането на банкови гаранции и новите изисквания в Закона за управление на отпадъците.
Това коментира пред БТА председателят на Българската асоциация по рециклиране /БАР/ Борислав Малинов. До 14 януари 2013 г. фирмите, занимаващи се със скрап трябва да подадат заявление за ново разрешително. Всяка от организациите за оползотворяване на различни видове отпадъци трябва да предостави и банкова гаранция. За отпадъците от опаковки, електроника и автомобили тя е 1 млн. лева, за масла – 500 хил. лева, за акумулатори и гуми – 100 хил. лева, а за скрап- 25 хил. лева, посочи Малинов.
В момента фирмите на пазара за скрап са около 800. Според специалиста тяхната бройка ще намалее до 500, тъй като малките няма да могат да си платят изискваната банкова гаранция. Много от малките фирми няма да издържат на „високата летва“ и ще се откажат, но няма да спрат да работят, а ще влязат в „сивия“ сектор, смята още Малинов.
Към момента официално регистрираните площадки за отпадъци са 1 150, но работещите са около 1 600, каза
той. Разликата са търговци, които не са регистрирани. С новите изисквания в закона обаче ще останат не повече от 800 пункта, прогнозира председателят на БАР.
Според Малинов „санитарният минимум“, необходим, за да се изкупуват отпадъците от метали, масла,
акумулатори, автомобили, електроника, кинескопи, лампи и др. в цялата страна е 1 000 площадки. Разликата между „санитарния минимум“ и площадките, които ще останат, ще се запълни с нови инвестиции от останалите на пазара фирми или някои райони на страната ще останат без площадки
Законодателството въвежда и задължението различните видове метални отпадъци да се сортират на различни купчини на площадките и да имат отделни документи, които да показват произхода и движението на потока отпадъци. Трябва отделно да се съхранява купеното желязо от строителството, от автомобили, от промишлеността, от електрониката, от бита и да се води отделна документация за него. Нашите членове не го знаят и трябва да ги обучаваме, добави той. За всяко от нарушенията предвидената глоба е от 30 до 100 хиляди лева.
Именно високите глоби отварят „вратички“ за заобикаляне на закона, прогнозира Малинов. „Много обекти, с които сме работили, казват, че няма да платят 25 хиляди лева, а ще си извадят разрешение само за купуване на хартия и пластмаси, за които не се изискват банкови гаранции, отбеляза председателят на БАР. Друг „хит“ според него е регистрацията като автоморга, за която също не се изисква банкова гаранция, а между разглобените части от автомобили, могат да се смесват черни и цветни метали.
За търговците и брокерите на метали също не се изискват площадка, банкова гаранция и видеонаблюдение – те
търгуват големи количества само по документи и доставят директно, посочи Малинов. Така могат да избегнат и големите глоби в закона. Досега тази практика е била невъзможна, защото за търговията с метали е съществувало изискването и за площадка. Високите глоби неизбежно ще „събудят“ корупцията в сектора, смята председателят на БАР. Според Малинов тези пропуски в закона трябва да се отстранят при следващата му
поправка. Това е и целта на браншовата организация, която ще предложи пакет законодателни мерки срещу незаконните площадки.
Сред тях са въвеждането на чек лист за проверяващите екоинспектори, подобно на Холандия, с което ще се избегне субективизма при определянето на нарушенията, завърши председателят на Българската асоциация по рециклиране.