На семинар в Апартхотел Лъки Банско, посветен на новия Закон за управление на отпадъците, Българска асоциация по рециклиране (БАР) представи основните възможности, перспективи и проблеми, пред които са изправени представителите на брашна.
Според най-новите данни досегашният закон за отпадъците е намалил кражбите на метали с 50%. Очаква се новият да ги свие с още 50%. По последни данни, кражбите на метали са за 16 млн. лв.през 2010 г, или 0,76% от общата търговия със скрап с оборот 2,2 млрд. лв. А през 2011 г. кражбите са намалели до около 8 млн. лева.
В момента има 1 162 пререгистрирани площадки за изкупуване на метали, заличени са 576, Работещите площадки в момента са 1 752, защото се очаква да спрат още 590, които не са се пререгистрирали, но продължават работа, докато не ги пререгистрират служебно. БАР благодари на Премиера г-н Бойко Борисов и на Министъра на околната среда и водите г-жа Нона Караджова за отстъпките, които се направиха в новия закон и които ще облекчат бизнеса в условията на криза.
От Българска асоциация по рециклиране определиха новия закон за управление на отпадъци като добър, но акцентираха върху това, че има много нови моменти, които не са добре обмислени. Някои от тях дори противоречат на Конституцията на Република България. Такъв пример е безвъзмедното предаване на отпадъци от страна на гражданите. Такава практика няма никъде по света, защото отнема правото на гражданина да разполага с частната си собственост както намери за добре.
От БАР считат, че не може да се създава монопол на Общините, като се дава право на гражданите да предават отпадъци само на Общинските площадки, но не и на частните. „Освен това – как ще бъдат събирани отпадъците след като хората няма да бъдат мотивирани да ги предават срещу заплащане?“ – попита председателят на БАР Борислав Малинов. „Физическите лица няма да отидат на 10 километра да изхвърлят някакъв битов отпадък, без да им се плати за него.
По-лесно ще бъде да го занесат в най-близката незаконна площадка, която ще им го плати в брой, няма да им вземе документ за самоличност, няма и да го заснеме на видеокамерите, защото такива няма в незаконните площадки. Така гражданина няма да плати 10% данък върху дохода. За този текст към закона представителите на бранша ще сезират Комисията за защита на конкуреция (КЗК), а след това и Конституционния съд, тъй като се дават изключителни права на общините да отнемат частните права на гражданите.
БАР ще пусне и жалби към няколко дирекции към Европейската комисия, както и към Комисията по петиции и жалби към европейския парламент. Друг проблем, който стои на дневен ред пред рециклиращата индустрия е безкасовото плащане. Малинов даде следния пример: „Метафорично казано ако предадеш скрап за 10 лв, 7 от тях отиват в банката, а за теб остават 3“. Тази практика също не работи в европейските страни. В Белгия тя беше приета, след това отменена. А в Англия тя въобще не беше приета. В закона има още неясноти. На фирмите от бранша, които имат „невярно сведение“ в документацията, ще им бъде отнемано разрешението, както и банковата гаранция от 25 000 лв, дори и за техническа грешка.
Въпросът е както означава понятието „невярно сведение“? Въпреки че тази санкция може да бъде обжалвана, никъде в закона не е записано какъв е режимът банковата гаранция да бъде върната на фирмата. Според представителите на бранша изграждането на общински площадки ще струва на държавата около 260 милиона лева. Въпросът е откъде ще дойдат тези пари? Българската асоциация по рециклиране се обяви за 3 месечно пазене на видеозаписите от камерите, разположени в пунктовете за скрап, а не в срок от една година, защото това означава много инвестиции за записващи устройства, които са необосновани. Друго предложение е търговските обекти и административните сгради да събират отпадъците разделно.
Те ще трябва да разполагат с контейнери за хартия, стъкло, метал и пластмаса от 1 януари 2013 г. За липса на такива глобата ще е от 3 до 10 хил. лева. Дори и за малък обект като павилион от 5 квадратни метра собствениците ще трябва да определят още 1 кв. м за контейнери. БАР счита, че изискването е целесъобразно, но закона не дава отговори на въпроса кой и как ще събира тези отпадъци, както и кой ще плаща за контейнерите, които са на стойност между 100 и 1 000 лв., в зависимост от големината им. От бранша за пореден път апелираха, че рестриктивните мерки трябва да бъдат насочени към всички заети в сферата на рециклиране, но най-вече към незаконните площадки, които продължават да работят, без да им бъде налаган контрол и санкции. Именно те са един от най-важните проблеми, за които е необходимо обединение на усилията, както на браншовите организации, така и на контролните органи.
На семинара в Лъки Банско представителите на рециклиращата индустрия се обединиха около мнението, че ще продължават да търсят конструктивен диалог с институциите за помени в Закона за управление на отпадъците, който ще стимулират развитието на малкия и средния бизнес в България. Райна Капчева от Европейски институт – София изрази желанието си за осъществяване на системни срещи между представителите на брашна и контролните органи за намиране на общ подход към проблема с незаконните пунктове, който има европейски измерения. Иво Георгиев от Асоциацията на рециклиращата индустрия категорично посочи, че бизнесът със скрап не означава само кражби и лъжливи фирми.