„Нов път за Европа или екологична катастрофа“
През месец януари Европейската комисия представи своята визия за бъдещето на пластмасите, като призовава Европа да превърне отпадъците в икономическа възможност.
Според новата стратегия всички пластмасови опаковки трябва да подлежат на рециклиране или на многократно използване до 2030 г., като това може да създаде около 200 хил. работни места. За да се случи това, капацитетът на Европа
за сортиране и рециклиране на отпадъци би трябвало да се умножи четири пъти – нещо, което би струвало до 16,6 милиарда евро.
„Ние предимно изнасяме. Това няма никакъв смисъл в икономически или устойчив план. Изхвърляме 95% от стойността на пластмасовите опаковки и само 5% остават в нашата икономика“, заяви заместник-председателят на Комисията Катайнен при представянето на стратегията. Комисията обмисля също така данък върху необработените пластмаси, за да
направи рециклираните пластмаси по-привлекателни. Ниските цени на петрола означават, че новите пластмаси са много по-евтини за производство от рециклираните. Освен това през миналата година страните от ЕС постигнаха съгласие да повишат целта за рециклиране на други опаковъчни материали – хартия и картон, метали и стъкло – до 70% до 2030 г.
Доскоро Европа изпращаше милиони тонове – пластмаса, текстил и хартия в Китай. Забраната на Китай за внос на чуждестранни отпадъци в страната, в края на 2017 г., изправи Континента пред голямо и неочаквано предизвикателство с хълмовете трупащи се боклуци от пластмасови и хартиени отпадъци, само осем седмици покъсно.
Заради китайската забрана някои страни, от ЕС, както и САЩ и Австралия, търсят други места в Азия, които да приемат боклука им. Данни от Службата за
международно рециклиране показват, че в периода между последното тримесечие на 2016 г. и това на 2017 г. малайзийският внос на пластмасови отпадъци се е увеличил повече от два пъти. В отговор на това някои азиатски страни ограничиха вноса на отпадъци. Миналия месец Виетнам спря издаването на разрешителни за внос на отпадъци. Малайзийското правителство прие закон, задължаващ вносителите на отпадъци да имат екологични разрешителни. Специалистите са категорични, че е необходима дългосрочна стратегия.
Инсинераторите, които са построени да обработват смесени битови отпадъци, към настоящия момент се борят със свръхпредлагане. Поради, което някои страни се обръщат към по евтин вариант, а именно: депониране.
Боклукът на ЕС все още може да бъде изпратен на изток, но в Източна Европа, вместо в Източна Азия. Преразгледаната директива за депонирането на отпадъци, договорена от
институциите на ЕС през декември миналата година, ограничи депонирането на десет процента от всички битови отпадъци до 2035 г., но позволи на европейските страни с високи нива на депониране да бъдат изпълнени допълнителни пет години. България, Естония, Гърция, Кипър, Малта, Румъния и Словакия са погребали повече от половината от своите отпадъци през 2014 г. според Евростат.
„Те биха могли да се превърнат в сметището на Европа“, каза Ела Стенглер, директор на Федерацията за отпадъци в енергетиката CEWEP. „Отпадъците винаги намират най-евтиния начин“.