Предистория През юли м.г. Китай е уведомил Световната търговска организация за намерението си да ограничи вноса на опасни отпадъци, мярка, която е в съответствие с принципите на СТО, както и с принципите на Базелската конвенция.
В уведомлението се казва, че „вносът на твърди отпадъци, които причиняват сериозни екологични щети и предизвикват сериозно безпокойство, ще бъде напълно забранен до края на 2017 г.“ и „вносът на твърди отпадъци, които могат да бъдат заменени от вътрешни ресурси, постепенно ще бъде прекратен от края на 2019 г. „.
Азия: „Само малка част от пластмасовите отпадъци обаче, одобрени от правителството, са били изпратени до Китай от чужбина през първите седмици на януари в сравнение със съответните партиди през предходната година“, разкрива д-р Стив Уонг, Президент на Китайската асоциация за пластмасови отпадъци. Досега „само 9,3 тона“ отпадъци от пластмаса са били одобрени да влязат в Китай този месец, заявява д-р Уонг, като това е повече от 99% намаление в сравнение с над 3.8 млн. тона, одобрени за внос в началото на 2017 г.
Драстичната промяна причини на пазара празнина в предлагането за около 5 милиона тона пластмасови отпадъци, която рециклираните пластмасови пелети от страните от Югоизточна Азия са „повече от недостатъчни да запълнят“. „Заповед от върха“ „Заповедта идва от върха – забраната не е прищявка, както някои хора биха мислили“, според д-р Уонг. Фактът е, че президентът Кси Джинпинг е наредил „прогресивно спиране“ на вноса на твърди отпадъци, защото според него това може да бъде заменено с вътрешни доставки до 2019 г. Сериозни мерки са предприети по отношение на“ мръсния скрап „, който се доставя в Китай“ – китайските служители са проверили 1792 предприятия за рециклиране само през юли, след което около 60% от тях са били наказани за „неспазване на стандарта“, посочи той.
„Обем, труден за поемане“ Ако погледнем цифрите обаче, това остава под въпрос. Китай е внесъл 7,3 милиона тона отпадъци от пластма през 2016 г., което е повече от 50% от общия обем на всички страни износителки. „Такъв голям обем трудно може да бъде поет от останалите страни вносители за толкова кратък период от време“, подчертава Уонг.
Докато се увеличава обемът на износа към страните от Югоизточна Азия, Индия и др., освен увеличаването на вътрешното рециклиране и повторната употреба, пластмасовите изделия от нисък клас все още нямат алтернатива, освен депата за отпадъци и инсталациите за изгаряне в страните износителки.
„Това е много обезкояващо, тъй като капацитетът на депата и инсталациите за изгаряне в много страни износители като Великобритания, Германия, САЩ и Япония не е в състояние да се справи с увеличения обем“. В крайна сметка,мотивацията за рециклиране все още е налице, „дори ако най-големият пазар в света има други съображения“, припомня д-р Уонг. Според него глобалният пазар вероятно ще се ориентира все повече към рециклирането и ще се прекрои през следващите две години.
„Всички в рециклирането знаят, че скрапът не е боклук“. Ако тази забрана доказва нещо, то е, че символизмът понякога е по-силен от субстанцията.“