Армия от 120 хил. души си изкарва прехраната не с търговия, промишленост или земеделие, а с боклук. Тези хора не се страхуват да си цапат ръцете, не се боят от лошата миризма, нито от жегата и студа. Работата им е да вадят всичко ценно от кофите и да го превръщат в пари.
Доскоро желязото бе най-ценният боклук, но сега кралица е пластмасата. Тя е новата златна мина в бизнеса с отпадъци заради високата цена и търсенето й в чужбина. Дванайсет стотинки струва килограм смесена хартия, 35 ст. е цената на желязото, а белите пластмасови бутилки се изкупуват по 60-70 ст./кг. Бизнесът е чист, стоката сама те чака да я вземеш. Няма нужда от кражби и далавери. Затова тези, които доскоро носеха тенджери и тигани в пунктовете, сега от ранна утрин до късен мрак събират всичко, което е направено от петрол и ще се превърне отново в суровина за химическата индустрия. Събирачите са първата брънка в дългата верига на рециклирането. „Набраното“ се приема в пунктовете за вторични суровини, където материалът се сортира и преработва. През 2012 г. това бяха около 2400 площадки за скрап и значително по-малко за други отпадъци. Много от търгуващите с метали обаче хлопнаха врати заради завишените законови изисквания. В момента обектите трябва да са оборудвани с камери и компютри, а собствениците им да плащат високи банкови гаранции и да внимават за нарушения, защото глобите са от 10 до 30 хил. лв. Отнемането на лиценза е лесна работа. Така площадките вече са около 900, а на трудови договори в тях са останали 13 000 от 20 000 души преди година, казва шефът на Българската асоциация за рециклиране Борислав Малинов. Точни данни за пунктовете за пластмаса няма, тъй като те не са на лицензионен режим, но според данни на бранша заетите в тях са около 5000. Малинов посочва, че бизнесът с метали се свива, защото не е благоприятен и пазарът. Търсенето на желязо в България е намалено. Суровина се изкупува само от „Стомана индъстри“ в Перник и единствен вариант за пласиране на стоката е износът, но най-големият проблем е намаляването на метала. Обяснението е просто няма работещи предприятия, които да генерират скрап. В момента има търгове на БДЖ, на които се предлагат стари вагони, релси, локомотиви и друга техника, но цените са високи, а количествата – капка в морето. От зор в последно време ромите разбиват стари панели и вадят арматурата. Разказват, че от един панел излизат стотина кила, за които могат да вземат 35 лв., но това са пари, добити с къртовски труд. Така сега в купчините с метал в пунктовете може да се видят всякакви вехтории – ламарини, тръби, радиатори, джанти и много кухо желязо, което не тежи. Една пружина например е 15 кг. За нея се вземат 6 лв., които се облагат с 10% данък и човекът получава едва 5,40 лв.
Който свари – взема, за останалите – глад
„Голям глад, голямо нещо. Все сме виждали беднотия, но такова чудо не е било. Нищо няма по казаните вече. Преди хората хвърляха одеяла, дрехи, пружини, пък ако човек има късмет, и бойлер можеше да намери. Сега казаните са празни.“ Така въздиша с мъка 64-годишната Анка Илиева от Бургас. „Надявах се малко хартия да има, ако пък Господ е казал и една ръждива тенджера да намеря, пък и алуминий, да изкарам някоя стотинка, но са ме изпреварили“, казва пенсионерката. Преди нея цял отряд роми е минал на уборка по същия маршрут и е събрал оттам всичко, което може да се предаде на вторични суровини. „Не мога да се вредя, извънредно много хора станахме. Само стар хляб събирам. Тук-там по някой кашон, ако стигна първа. Казват, че имало желязо, някои намирали тигани, жици, вилици, който свари – взема, но аз от месец късмет нямам“, оплаква се Анка. Преди години жената работела в месопреработвателния комбинат „Родопа“ в Бургас, но той бе разсипан след промените и служителите останаха на улицата без препитание. Сега Анка, която е вдовица, едва свързва двата края.
Професия мелничар, но на пластмаса
Във времето на високите технологии една стара професия се завръща по-търсена отвсякога – мелничар. Но не на зърно, а на пластмаса. Това са най-дефицитните кадри на пазара за вторични суровини. „Намериш ли добър професионалист, си ударил в десетката. Той може да направи печалбата на фирмата, защото дори да купиш машина за 1 млн. лв., няма ли го човека, нищо не става“, казва шефът на столична фирма за вторични суровини Николай Асенов. На интервю при него е дошъл 57-годишен кандидат, бивш шофьор в градския транспорт, който със зъби и нокти се бори за позицията – шеф на машина за смилане. И първият въпрос, с който го посрещат, е дали различава полиетилен от PVC. Различните видове пластмаса трябва да се разпознават безпогрешно, защото не бива да се смесват. Ако това стане, цяло количество „млянка“ се бракува. Затова Николай Асенов авторитетно обяснява на един от кандидатите: „Ти физическа работа няма да вършиш, има жени, които ще сортират, но ти трябва да гледаш в машината да влезе първо само белият полипропилен, после жълт, зелен, син, червен, кафяв и черен. Получената смес, приличаща на брашно, се предава на фирма за гранулиране. От нея се правят новите продукти. Така цената на суровината се вдига няколко пъти.“ Кандидатът примигва объркано, но казва, че ще се научи. Оказва се, че никой от стотината безработни, минали на интервю през фирмата, няма такива познания и не може да вземе обещаните 800 лв. заплата. Не е лесно да намериш и сортировачи. Вече има машини, които могат сами да отделят различните видове метал. Но за сепариране на пластмасата техника не е измислена. Николай Асенов обаче е спокоен. За тази втора по важност позиция е намерил персонал. „Имам няколко циганки. Истински магьосници. Така са се изучили, че само с едно пипане познават материала“, казва Николай. В пункта, където всеки месец се предават стотици килограми полезни отпадъци, работят постоянно десетина души. При нужда се наемат още хора. Най-хубавата стока пристига от хипермаркетите, моловете и други търговски обекти. Оттам именно идва найлон, чист като сълза, който струва най-скъпо, докато изваденият от боклука трябва да бъде изпран. Натрошени легени и кофи не се приемат. Но бутилките от минерална вода, бира и безалкохолни се изкупуват, дори да са смачкани. Само на една от площадките на фирмата в София се събират по един тон на ден. Преди кризата никой не обръщал внимание на пластмасата. В момента има търсене в целия свят. Причината е, че при рециклирането Ӝ в нови продукти се пести петрол, вода и енергия. Бизнесът набира скорост и в съседните Сърбия, Турция и Румъния, където се преработват балите с PET-бутилки. Изключение прави само Гърция, която сега навлиза в металната си епоха, затова оттам се вкарва по-евтина суровина.