12-те членове на Конституционния съд единодушно отмениха два текста в Закона за управление на отпадъците, приети от ГЕРБ, въпреки че бизнесът се обяви категорично против тях. Разпоредбите въвеждаха изискване площадките за метални отпадъци да са разположени само на територии, определени за тази цел с общ устройствен план (ОУП).
Според КС обаче текстовете противоречат на конституцията и основно на принципа на свободната стопанска инициатива, който дава гаранции за еднакви условия за стопанска дейност на всички граждани и фирми. Делото бе образувано по искане на 58 депутати от опозицията, според които с тези текстове се въвежда неравноправно третиране на икономическите оператори в зависимост от това дали площадките са изградени на територии, които имат ОУП или не.
Според тях се стига и до заличаване на законно направени инвестиции, без да е предвидена възможност за защита или компенсация по какъвто и да е начин. На практика КС се съгласи с техните аргументи. Като страни по делото бяха конституцирани: Министерския съвет, Министерството на околната среда и водите, Института за модерна политика, Българската асоциация на металургичната индустрия, Българската асоциация по рециклиране, Българската стопанска камара, Сдружението “Гражданска инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали и тяхното рециклиране“ (с ново наименование Сдружение “Асоциация на рециклиращата индустрия” – решение по ф.д. № 442/2011 г.).
Становището на Българската стопанска камара е в подкрепа на искането за противоконституционност и несъответствие с международните договори. Тя намира, че изискването за общ устройствен план е с ретроактивно действие, противоречи на принципа на свободна стопанска инициатива и на закрила на частната собственост. Според нея се въвежда неравноправно третиране на търговците, условия за монополизиране на пазара и се поставят под заплаха от прекратяване и съкращаване основни, включително експортни дейности, както и инвестиции. В становището си Българската асоциация по рециклиране изразява разбирането си за противоконституционност поради нарушаване на принципа на правовата държава в сферата на нормотворчеството и различното нееднакво прилагане на закона по отношение на лицата и на територията (всички населени места) чрез въвеждането императивно на изискването за приет общ устройствен план (ОУП) като предпоставка за осъществяване на дейности с отпадъци.
Българската асоциация на металургичната индустрия подкрепя искането за обявяване на противоконституционност и счита, че атакуваните разпоредби са обект на всеобщо неодобрение от бранша. Намира, че въпреки пълното съответствие с нормативната уредба при изграждането на площадките, ще се закрият стотици площадки по причини, които не зависят от операторите на една регламентирана от закона дейност. Отговорни според асоциацията са общините, които следва да изработят ОУП. Посочват се негативните последици поради игнориране принципа на равнопоставеност на субектите и на защита на инвестициите, заложен в чл. 19, ал. 3 от Конституцията. Негативно е и създаването на условия за натрупване на метални отпадъци с произтичащи от това замърсявания на природната среда и риск за възникване на нерегламентирани сметища, като се намаляват и количествата на събраните и оползотворени отпадъци, с което ще се засегне и външнотърговският баланс.
Асоциацията намира, че изискването на закона за общ устройствен план противоречи на Директиви 2006/66/ЕО и 2002/96/ЕО, Рамкова директива 2008/98/ЕО и Регламент за превоз на отпадъци 1013/2006/ЕП, като се нарушава принципът в законодателството за самодостатъчност и близост, както и изискването за използването на вторичните метали, а също и за защита на здравето на хората и приоритетното отстраняване на отпадъците още при източника на замърсяването на околната среда. Сдружение “Гражданска инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали и тяхното рециклиране” (ново наименование Сдружение “Асоциация на рециклиращата индустрия”) се присъединява към доводите в искането и представя доказателства в подкрепа на становището си. Посочва, че уточнението “общи”, отнасящо се до устройствените планове в разпоредбите на чл. 13а, ал. 3 и чл. 54, ал. 2 от ЗУО, е вмъкнато в законопроекта за изменение и допълнение на ЗУО между първо и второ гласуване в Народното събрание и е направено от заместник-министъра на околната среда и водите в нарушение на Конституцията и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), тъй като министърът не е от оправомощените лица, разполагащи със законодателна инициатива и предложението му е следвало да бъде оставено без разглеждане от водещата комисия.
Министерството на околната среда и водите намира иска за неоснователен. Според него по-строгите правила в ЗУО са в защита на важни обществени интереси, като се преустановява възможността за безконтролно разполагане на площадки в зони с непроизводствено и нестопанско предназначение, концентрират се дейностите по управление на отпадъците на определени територии, което е и в защита на правото на гражданите по чл. 55 от Конституцията. След масовите протести на рециклиращите фирми срещу ограничението с общия устройствен план на общините, от екоминистерството склониха да направят поправка, позволяваща само наличието на градоустройствен план, за да работят площадките за старо желязо. Те обаче още не са приети от парламента окончателно, а междувременно заради влезлите в сила нови изисквания от 15 февруари, бяха затворени близо 500 лицензирани пункта за черни и цветни метали.
„Държавната намеса в икономиката трябва да се фокусира в създаване на подходящи условия за работа на бизнеса, като при това се отчита крайното удовлетворяване на обществените потребности на всички нива и от национално, и от местно значение. Противното означава, че има привилегировани стопански субекти – тези, чиито площадки са изградени при съществуващ и в действие общ устройствен план, и такива, чиито площадки се намират в селища, в които не са приети общи устройствени планове, а всички правни субекти, вкл. и държавата, и общините, са равнопоставени при упражняването на частната собственост“, се казва в решението на КС.