БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ПО РЕЦИКЛИРАНЕ (БАР)
Е ДЛЪЖНА ДА ОПРОВЕРГАЕ
публикацията на в. Банкер, публикувана на 20.02.2015 г. със заглавие: „Фирмите за скрап надуха сирената“ в частта, в която е дискредитирано името на Българска асоциация по рециклиране и фирмите в бранша
Електронното издание на в. Банкер, http://www.banker.bg/
Българска асоциация по рециклиране (БАР) счита за некоректни направените коментари в горната публикация относно следното: „Ако има нещо странно, то е, че същата асоциация и нейните членове реагираха преди по-малко от година като ужилени срещу законовите промени, предвиждащи забрана за физически лица да предават скрап в пунктовете за вторични суровини, а само на специални общински площадки, и то безвъзмездно. Намеренията бяха търговията да се осъществява само от юридически лица и разплащанията да стават единствено по банков път. Така кражбите на черни и цветни метали щяха да намалеят драстично, само че щеше да умре и бизнесът със скрап, от който се печели добре. Иначе, кой каквото и да говори, навсякъде в цивилизования свят хората предават вторичните суровини безплатно.“
През последните 23 години, фирмите в бранша изградиха национална мрежа за събиране, сортиране и рециклиране на отпадъци, и обезпечават със суровини структоро определящи металургични заводи на Република България. Това бе постигнато с инвестиционна програма за изграждане на площадки, снабдени с машини и съоръжения за транспорт и рециклиране на приблизителна стойност 1,300 млрд. лв.
Тези фирми работят с надлежни документи – разрешения или регистрационни документи, спазвайки възможно най-строгите изисквания на ЗУО: банкови гаранции (мин. 30 000 лв.), видеонаблюдение, отчетни книги, сертификати и декларации за произход, добре маркирани зони за отделните видове отпадъци по кодове, годишни отчети за цялостната дейност към ИАОС, предвидени високи санкции за нарушения на закона (имуществени санкции над 30 000 лв.) и много други. За сравнение дори за опасните отпадъци, законът не предвижда толкова тежък режим и тези площадки във всеки един момент са подложени на контрол от минимум 4 държавни органа: МОСВ, МФ, МВР и Общините.
Не е ясно на какво се основава твърдението в публикацията, че чрез въвеждане на безкасово плащане и безвъзмездно предаване на общински площадки „кражбите на черни и цветни метали щяха да намалеят драстично…“.
Как безвъзмездното предаване на общински площадки ще повлияе на намаляването на кражбите на метали? Нима изведнъж крадците ще решат да подаряват на общинска площадка тези отпадъци, които имат себестойност в световен мащаб? Или пък ще се решат да ги предадат безкасово на когото и да е било?
Ясно е, че тези, които крадат, ще продължат да крадат и ще предават там, където предават и сега – на незаконни площадки или чрез канали ще изнасят материала извън страната. В статистиката на тези кражби е видно, че те се влияят само от един фактор: цената на метала.
Лошото е, че с въвеждането на тези разпоредби, които нямат никакво отношение към кражбите, се премахват естествените стимули за предаване на събран материал в частните домове …., което от своя страна отново стимулира сивата икономика. Сива икономика, с която всички се борим и от която страдат, тези, които желаят да спазват законите и влагат средства и усилия за спазване на правилата. За да може след това някой да напише, че тези, които спазват закона „реагират“ „като ужилени“ на едни прекрасни мерки, които е явно, че облагодетелстват отново сивия сектор, както и мераци на определени организации да им се подаряват тези вторични суровини, при условие, че имат икономическа себестойност и в цял свят не са премахнати стимулите за тяхното събиране!
Ясно е, че ако кражбите можеха да се премахват така, то и магазините и банкоматите щяха да станат общински …..
България е правова държава и като такава спазва основни принципи и разпоредби от Върховния си закон. Ето защо и Конституционният съд прогласи безвъзмездното предаване на отпадъци по ЗУО за противоконституционно, което означава, че отпадъците трябва да се предават възмездно!
Сега, когато тези отпадъци трябва да се предават възмездно на общините, кметовите ли ще обвиняваме за кражбите на метали? Това ли е начина за отговорно решаване на даден проблем в обществото?
Относно безкасовото плащане, то би имало смисъл само ако сделката не се документира – да се въведе с цел проследимост. При положение, че фирмите внасят 10% данък за всяко ф.л., което предава метален отпадък, то проследимост има и то на централно ниво от държавен орган, какъвто е НАП. НАП като данъчна администрация на централно ниво може да даде обобщени данни и да се проследи дадена сделка. Банките от своя страна спазват т.нар. „банкова тайна“ и проследимост в този случай може да има само за конкретен случай. При това положение, кой има полза от безкасово плащане?
Относно твърдението в публикацията „Иначе, кой каквото и да говори, навсякъде в цивилизования свят хората предават вторичните суровини безплатно.“, бихме искали да заявим следното:
Ако считаме Обединеното Кралство, Франция или Испания, за цивилизован свят – то там отпадъците могат да се предават възмездно.
Българска асоциация по рециклиране застава ясно и категорично срещу кражбите на метали. В тази си позиция, ние изготвяме и законодателни предложения, и участваме активно в борбата с кражби на метали. Съзнаваме, че бранша има своето определено място в решаването на социално икономическите проблеми на страната, както и на редица екологически изисквания на определени директиви на ЕС.
Нашите членове и рециклиращата индустрия, която представляваме, са силно засегнати от кражбите на метали и считаме, че всички сектори, които имат досег с метални отпадъци следва да бъдат урегулирани. Всички предлагани мерки, обаче следва да бъдат пропорционални и годни за целта, за която се налагат – предотвратяване на кражбата на метали.
Българска асоциация по рециклиране счита, че нито една фирма в бранша, която извършва дейност законно, не следва да понася последствията от нелегалните дейности на сивия сектор.
Катя Найденова
Изпълнителен директор на Българска асоциация по рециклиране