Тази цел е поставена на България от Европа Ако се замислим в глобален план за бъдещето на планетата ни ще разберем, че основен проблем за оцеляване на човечеството е замърсяването и изчерпването на ресурсите.
За съжаление, той скоростно расте и сценарият за оцеляване на Земята трябва незабавно да се промени. Необходимо е спешно да се превърнем в общество, което не е затрупано от боклуци, а да се погрижим за обратна продуктивна употреба на материалите, които се съдържат в тях. По този начин ще постигнем следните цели в глобален мащаб:
Ще намалим вредното въздействие на отпадъците върху околната среда и здравето на човека, тъй като рециклирането намалява замърсяването на въздуха и водата от редица вредни вещества;
Ще намалим използването на природните ресурси, тъй като рециклирането ги пести (това са дърветата, водата, минералите, суровините и др.);
Ще намалим необходимостта от нови сметища, защото когато материалите се рециклират, по-малко боклук отива към депата и инсенераторите;
Ще намалим използваната енергия, която е необходима за извличане и обработка на суровините;
Ще създадем нови работни места, както за рециклиращата индустрия, така и за производството.
Давайки си ясна сметка за всичко това, в регионален план Европейската комисия си е поставила своите амбициозни цели, касаещи рециклирането на отпадъците и повторната им употреба. Тези цели предвиждат 50% от битовите отпадъци да се рециклират до 2020 г. и 70% до 2030 г. Конкретните цели за отделните видове материали са: 90% за хартията до 2025 г., 60% за пластмасите, 80% за дървото и 90% за цветните метали, алуминия и стъклото до 2030 г. България също има своята национална стратегия по въпроса и до 2018 г. тя изисква: рециклиране на минимум 45% от битовите отпадъци от хартия, метал, пластмаса и стъкло; намаляване на депонираните биоразградими отпадъци и оползотворяване на 45% от битовите отпадъци; оползотворяване на 60% от строителните отпадъци; рециклиране и оползотворяване между 45% и 85% за различните видове масово разпространени отпадъци като тези от опаковки, от електроуреди, от стари автомобили, от батерии и акумулатори, от отработени масла и гуми. Този процес трябва да се ускори. В действителност може да се рециклира почти всичко – от хранителните и битовите отпадъци, хартията, пластмасата, стъклото и електрониката, до всякакъв вид метали, автомобилни части и продукти, строителни отпадъци и др. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ЗА РЕЦИКЛИРАНЕТО НА ОТПАДЪЦИТЕ:
Хартията, например, може да се рециклира почти на 90% и да се преработва до 5 пъти като се използва за отпечатване на вестници и списания, брошури, опаковки, за производството на тъкани и др.;
Рециклираната пластмаса може да се превърне в нови пластмасови изделия, опаковки, фибри за дрехи и килими, автомобилни части и др.;
Стъклото може да се рециклира почти на 100%, отново и отново, като може да не губи от чистотата и качеството си;
От излязлата от употреба електроника могат да се извличат ценни благородни метали като злато, сребро, платина, паладий;
Стоманата се преработва в нова такава и служи за направата на нови стоманени опаковки, уреди, автомобилни части и др;
Рециклираните гуми могат да се използват за направата на гумиран асфалт, синтетична трева и др.;
Автомобилното масло се преработва и превръща в ново, за да се използва за гориво, за промишлено отопление и т.н.;
Оловото се почиства, разтопява и след това може да бъде използвано за направата на нови батерии и други артикули;
Сярната киселина се преработва в натриев сулфат, който се използва в производството на перилни препарати, стъкло, текстил и др..