ЕС има водеща роля в превръщането на стоманодобивната промишленост в неутрална по отношение на въглеродните емисии – промишленост, която служи като катализатор за други стратегически отрасли. Във връзка с това рециклиращите предприятия играят основна роля в доставката на различни видове стоманен скрап и следователно имат голямо значение за намаляване на емисиите в стоманодобивната промишленост. Но готова ли е тази промишленост да признае от търговска гледна точка подобряването на качеството на скрап, вместо да продължава да консумира първични материали, които включват силно въздействие върху околната среда, включително емисии на парникови газове. Увеличаването на стоманения скрап е лесно постижим, рентабилен и устойчив начин за производство на стомана. Ето защо е част от решенията за стоманодобивната индустрия да достигне целите на Парижкото споразумение до 2050 г. и на Зелената сделка, отбелязва Борислав Малинов, председател на Надзорния съвет „Норд холдинг“ АД.
Как бихте оценили цялостната визия на Европейско партньорство за чиста стомана да допринесе за предизвикателството за трансформиране на стоманодобивната индустрия към въглероден неутралност?
Европейско партньорство за чиста стомана е с изчерпателна визия, но следва да се подчертае, че по отношение на кръговата икономика обхватът може да бъде разширен. Вместо да се занимава само с премахването на елементи от стоманата, секторът би подкрепил включването на изследвания за екодизайн за подобряване на рециклируемостта на стоманените продукти, увеличавайки на свой ред тяхната достъпност за стоманодобивните предприятия, след като станат скрап.
Според Пътната карта за партньорство на чиста стомана на ЕК, кръговата икономика насърчава използването на скрап чрез сортиране и подобрено отстраняване на замърсяванията от скрап с нови технологии за откриване. Именно сортирането на скрап може да бъде подобрено чрез по-добър дизайн в началната фаза от жизнения цикъл на продукта. Например, всяко свързване на стомана с композитни материали, пластмаси, боя на основата на олово, специфично гумено покритие или дори части от цветни метали, които са сложни за сортиране и отделяне от стоманени части, включва технически и икономически трудности в процесите на рециклиране. Някои производители на автомобили в момента са на етап на много напреднали изследвания върху композитните материали, които, ако присъстват в новите превозни средства, биха затруднили значително рециклирането.
Как оценявате Европейско партньорство за чиста стомана — производство на нисковъглеродна стомана, което е включено в „Хоризонт Европа“ — новата програма на ЕС за научни изследвания и иновации за периода 2021—2027 г.?
Това партньорство подкрепя водещата роля на ЕС в превръщането на стоманодобивната промишленост в неутрална по отношение на въглеродните емисии промишленост, която служи като катализатор за други стратегически отрасли.
Включването на кръговата икономика, както и приема на стоманен скрап след потребление, като един от основните технологични пътища и област на интервенция в партньорството за чиста стомана е добър знак.
Увеличаването на стоманения скрап е лесно постижим, рентабилен и устойчив начин за производство на стомана. Ето защо е част от решенията за стоманодобивната индустрия да достигне целите на Парижкото споразумение до 2050.
Има ли място за научноизследователска и развойна дейност при сортиране на стоманен скрап?
Въпреки че рециклиращите компании са в състояние да доставят повечето качества на стоманен скрап с постоянен състав на стоманодобивните заводи, има място за научноизследователска и развойна дейност при сортиране на стоманен скрап, за да произведат специфични качества на стомана, като се премахнат примесите от мед и калай например.
Лесно постижимият потенциал за спестяване на CO2 емисии чрез прием на скрап трябва и ще се възползва от иновациите. Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност ще бъдат още по-ефективни, ако решенията се вземат в сътрудничество с доставчици на скрап. Рециклиращите предприятия играят основна роля в доставката на различни видове стоманен скрап и следователно имат ключова роля за намаляване на емисиите в стоманодобивната промишленост.
Една от потенциалните области за подобрение може да бъде техническите спецификации за стоманен скрап, изготвени в сътрудничество с индустрията за рециклиране. Тези спецификации за стоманен скрап ще поставят по-специфични изисквания за качество от стоманодобивната индустрия към рециклирания метал и ще се насочат към подобрения в технологиите за сортиране (като намаляване на присъствието на мед, сортиране на определени стоманени сплави като неръждаема стомана тип 316 / 304).
След като техническите очаквания са ясни и за двете страни, препятствието ще бъде от финансов характер. Въпросът тук е готова ли е европейската стоманодобивна индустрия да признае от търговска гледна точка подобряването на качеството на скрап, вместо да продължава да консумира първични материали, които включват силно въздействие върху околната среда, включително емисии на парникови газове.
Какво считате, че би могло да се подобри по отношение на политиките и фокуса на финансиране на рециклиращия сектор на стоманен скрап?
В сферата на политиките и фокуса на финансиране на рециклиращия сектор на стоманен скрап би могло да се наблегне на повече аспекти на кръговата икономика, и по-специално на приема на стоманен скрап в електродъговите пещи, в светлината на избегнатите емисии на CO2, свързани с използването на скрап. Прави впечатление, че към настоящия момент фокусът е най-вече върху пътя на отпадъка при доменните пещи, а следва да се има предвид че пътят на отпадъка през електродъговите пещи е този, който има големи ползи за климата.
Какви препоръки по отношение на технологиите за стомана бихте дали, така че да се улесни постигането на целите на декарбонизацията?
Декарбонизацията не може да бъде постигната напълно без промяна в технологията, използвана в производството на стомана. Стимулирането на стоманодобивните съоръжения за намаляване на количеството парникови газове, изпускани в атмосферата, ще ускори преминаването от доменни пещи към електродъгови.
Технологията играе решаваща роля по пътя към въглеродна неутралност. За производството на стомана съоръженията използват основно един от двата процеса: доменни пещи (BOF) или електродъгови (EAF). В доменната пещ се използват главно руди от железен оксид, а в електродъговата – основно на скрап от рециклиране. Процесът в електродъговите пещи изисква много по-малко енергия, което би могло да доведе до значително намаляване на емисиите в сравнение с производствата в доменните пещи.
Считаме, че съоръженията за производство на стомана трябва да бъдат финансово стимулирани за намаляване на количеството емисии на парникови газове (ПГ), изпускани в околната среда, което, може да бъде постигнато чрез увеличаване на производствата в електродъговите пещи.
Това е задължителна стъпка, в случай че се приемат рестрикциите по новия Регламент за превоз на отпадъци – които индиректно забраняват износи на неопасни отпадъци от зеления списък, в т.ч. скрап към трети страни.
Увеличаването на стоманения скрап е лесно постижим, рентабилен и устойчив начин за производство на стомана. Ето защо е част от решенията за стоманодобивната индустрия да достигне целите на Парижкото споразумение до 2050 г. и на Зелената сделка.
Какво може да подобри постигането на целите на Зелената сделка в сферата на металите?
Свободна и справедлива търговия с метален скрап, отговаряща на спецификациите на индустрията е абсолютно необходима за постигане на целите на Зелената сделка. Всякакви търговски ограничения биха засегнали рециклирания метален скрап от стандартен клас, което е ценен поток от необходими материали за кръговата икономика.
Металите, включително критичните суровини, са идеален кандидат за кръгова икономика, тъй като те са вечно рециклируеми, като вторичните метали не са изправени пред проблеми с намаляването на цикъла или качеството. Тъй като те не губят присъщите си свойства по време на рециклиране, металите могат да бъдат използвани многократно, запазвайки качеството и функционалността си.
Премахването на бариерите, засягащи вътрешния пазар за рециклиране, произтичащи от сложни процедури за превоз на отпадъци, както и осигуряването на свободна и справедлива търговия с вторични суровини, е от решаващо значение за балансиране на търсенето и предлагането и гарантиране на правилното функциониране на пазарите за рециклиране.
Стоманата, получена от рециклиране, се търгува на международните пазари от над 40 – 60 години и следователно трябва да се третира като всяка друга индустрия, работеща по подобен начин.
Ако бъдат наложени търговски ограничения върху стоманения скрап от рециклиране, събирането и рециклирането на стоманен скрап ще се срине в ЕС, тъй като затворените пазари ще осакатят способността на европейската индустрия за рециклиране да остане конкурентоспособна.
В резултат на това не само ще се събира по-малко стоманен скрап, което ще се отрази на рециклирането в Европа, но ще е необходим внос на скрап, за да се компенсира такъв спад, като по този начин Европа ще стане по-зависима от вноса на първични и суровини от рециклиране.
Металните отпадъци, събрани и преработени в скрап, в съответствие с индустриалните спецификации и стандарти, се конкурират на стоковите пазари с първични материали. Рециклиращите предприятия не се конкурират при равни условия, тъй като пазарът не успява да възнагради ползите за околната среда по отношение на икономии на ресурси, енергия и CO2 в резултат от използването на вторични материали.
Как целите за влагане на рециклирано съдържание в продуктите ще се отразят на политиките на Зелената сделка?
За да се постигнат основните цели на Плана за кръгова икономика и на Зелената сделка, е необходимо на законодателно ниво в ЕС да бъдат въведени цели за влагане на рециклирано съдържание в продуктите.
Предложенията трябва да включват цели за стомана, за всички сектори, като тези цели несъмнено ще осигурят постоянно търсене на рециклирана стомана в рамките на ЕС. Увеличаването на използването на рециклиран стоманен скрап в производствения процес има и множество ползи за околната среда, сред които са следните факти:
- Използването на стоманен скрап в производствения процес намалява емисиите на CO2 с 58%.
- Рециклирането на стомана спестява 72% от енергията, необходима за първично производство (т.е. 4697 kWh на тон).
- Рециклирането на един тон стомана спестява 1,4 тона желязна руда, 0,8 тона въглища, 0,3 тона варовик и добавки и 1,67 тона CO2.
- Използването на рециклирана стомана за производството на нова стомана намалява замърсяването на въздуха с 86%, използването на вода с 40% и замърсяването на водата със 76%.
Редно е ЕС да възнагради тези ползи от рециклирането на стоманен скрап и да задейства механизъм за увеличаване на използването на рециклирана стомана в рамките на Съюза, като една от стъпките в тази посока е именно въвеждането на изискване за влагане на рециклирано съдържание в продуктите.