По Коледа ми се наложи да си „подаря” нова пералня. Старата излезе от строя в най-неподходящото време, разбира се. Проблем се оказа не как да се сдобия в нов уред, а как да се оттърва от стария. Още седи в общата сушилня на етажа и съседите взеха да мърморят. С микровълновата фурна, на която също й дойде времето за нова, се оказа по-лесно – мъжът ми я изнесе до контейнера. Така и не разбрах как изчезна от там, буквално за минути.
Моето семейство е само една средностатистическа единица от трите милиона домакинства в България, които се чудят къде да дянат старите си уреди, негодни за употреба. Иначе за рециклиране и екологично оползотворяване на отпадъците се говори и пише много и все по-научно. Статистиката показва, че от година на година количеството боклук, падащ се на глава от населението намалява в световен мащаб. Докато на средния европеец се падат малко под 500 кг боклуци, датчаните държат първенството, а северните ни съседи са в дъното , то на нас българите сме някъде в средата на таблицата с малко над 400 кг на глава от населението. В началото на века ние българите сме изхвърляли доста повече боклук – по 527 кг / 2002 г./. Тенденцията за намаляване е валидна за целия Европейски съюз. Въпросът е колко от тези отпадъци се рециклират. Преди две десетилетия средният им дял е бил едва 17%. Картината обаче все повече се променя в полза на най-развитите държави в Европа: Германия рециклира вече повече от две трети от отпадъците си /66%/, Австрия я следва с 59 на сто, Холандия – 53%, Италия – 51. За България статистиците още мълчат.